От вас за нас
"Навярно съм сред първите, опитали нежния вкус на грижата на един изящен специалист по създаването на приятни емоции с внимание към всеки, дори най-мъничък, детайл.
Моят казус бе простичък наглед – исках да подаря на моите родители тиха и спокойна вечеря за двама, в заведение, което да не задължава с претенциозен вид. Двамата са рожденици в един и същ месец, и така се случи, че по същото време в София щеше да има концерт на любимата им поп-група, и ги бях сдобила с билети за спектакъла. Задачата с вечерята бе усложнена от факта, че са доста консервативни и не са големи любители на кулинарни и интериорни експерименти, а и не се знаеше кога точно ще идат, защото зависеше от края на концерта..."
..."В няколко заведения реагираха с недоумение на искането ми да направя резервация за двама, да предплатя известна сума и, ако се наложи доплащане, в деня след вечерята да реша въпроса - без двамата да бъдат занимавани с уреждане на сметки. Още по-голямо недоумение предизвика искането ми за нещо като ваучер, бележка или поне визитка а'ла "талон за вечеря за двама", който да връча на двамата.
"Чародеа" скоро беше се появила на бял свят и ми хрумна, че нейната създателка Ралица може да има идея къде могат да организират такава вечеря за двама. Доверих й избора на мястото и организацията. Мароканският ресторант Annette в София е заведение със спорна – според уеб-форумите – слава, но се оказа близо до мястото на концерта, тихо и спокойно, непретенциозно и в същото време интересно.
Ралица избра маса на тихо и закътано място в заведението, близо до прозореца. В уречената вечер двамата рожденици ми се обадиха малко след 8 и половина, за да кажат, че концертът много им харесал – уви, бил много кратък - и че отиват към заведението. Както по-късно разбрах, в този час целият ресторант е бил украсен с безброй запалени свещи (типични за интериора му) и малки, висящи от тавана фенери с безбройни отражения по стените. По-късно узнах за смаяните погледи на двамата ми родители, когато влезли и видели тази светлинна феерия. На масата ги чакали красив букет цветя и запаленa свещ. Сервитьорките – със загадъчна усмивка – цяла вечер ги глезили като VIP гости.
Знаех, че поради лични ангажименти двамата нямат много време и ще бързат. Когато мина 11 и още не ми се бяха обадили, ми стана ясно, че явно им е приятно и "са му отпуснали края". Звъннаха доста по-късно, омаяни и ходещи по седмото небе, само за да кажат, че са у дома, живи и здрави.
Чак на другия ден можеха да говорят повече. Засипаха ме с присъщия им израз на възторг от нещо хубаво ("ти защо купуваш такива скъпи подаръци!"). Хапнали екзотични салати и им било страшно интересно, признаха си помежду хълцанията. Описваха блюдата, свещите. Най-много ги бе изумило това, че на излизане сервитьорът от заведението ги бе догонил и им връчил букета с цветята – за тях си бил!
Сега знам, че дълго ще си спомнят тази вечер, защото такава емоция е рядкост в забързаното им и уморено ежедневие. Тя нямаше да е вълшебна, ако не бяха цветята на масата, свещите по стените, запалените фенери над главите – всички тези малки детайли, които правят мига сияен и неповторим. Без тях щеше да е просто вечеря със странни манджи. Затова вниманието към детайла прави от обикновените неща необикновена емоция.
Благодаря, Ралица, благодаря, "Чародеа"!
Мария Малцева, януари 2010 г.
"Чародеа" скоро беше се появила на бял свят и ми хрумна, че нейната създателка Ралица може да има идея къде могат да организират такава вечеря за двама. Доверих й избора на мястото и организацията. Мароканският ресторант Annette в София е заведение със спорна – според уеб-форумите – слава, но се оказа близо до мястото на концерта, тихо и спокойно, непретенциозно и в същото време интересно.
Ралица избра маса на тихо и закътано място в заведението, близо до прозореца. В уречената вечер двамата рожденици ми се обадиха малко след 8 и половина, за да кажат, че концертът много им харесал – уви, бил много кратък - и че отиват към заведението. Както по-късно разбрах, в този час целият ресторант е бил украсен с безброй запалени свещи (типични за интериора му) и малки, висящи от тавана фенери с безбройни отражения по стените. По-късно узнах за смаяните погледи на двамата ми родители, когато влезли и видели тази светлинна феерия. На масата ги чакали красив букет цветя и запаленa свещ. Сервитьорките – със загадъчна усмивка – цяла вечер ги глезили като VIP гости.
Знаех, че поради лични ангажименти двамата нямат много време и ще бързат. Когато мина 11 и още не ми се бяха обадили, ми стана ясно, че явно им е приятно и "са му отпуснали края". Звъннаха доста по-късно, омаяни и ходещи по седмото небе, само за да кажат, че са у дома, живи и здрави.
Чак на другия ден можеха да говорят повече. Засипаха ме с присъщия им израз на възторг от нещо хубаво ("ти защо купуваш такива скъпи подаръци!"). Хапнали екзотични салати и им било страшно интересно, признаха си помежду хълцанията. Описваха блюдата, свещите. Най-много ги бе изумило това, че на излизане сервитьорът от заведението ги бе догонил и им връчил букета с цветята – за тях си бил!
Сега знам, че дълго ще си спомнят тази вечер, защото такава емоция е рядкост в забързаното им и уморено ежедневие. Тя нямаше да е вълшебна, ако не бяха цветята на масата, свещите по стените, запалените фенери над главите – всички тези малки детайли, които правят мига сияен и неповторим. Без тях щеше да е просто вечеря със странни манджи. Затова вниманието към детайла прави от обикновените неща необикновена емоция.
Благодаря, Ралица, благодаря, "Чародеа"!
Мария Малцева, януари 2010 г.